Петя Иванова
Днес взех от издателство „Абагар“ следващата „порция“ книжки 📚, тъй като тиражът се изчерпа, за което благодаря на всички вас – приятели и читатели! Благодаря ви за подкрепата, отзивите и споделената радост! Сърчицето ми е пълно и се моля всичко да е за слава Божия!
Благодаря на една моя приятелка, която реши да ме изненада със звуков файл/песен по мой стих, „изпят” и аранжиран чрез приложение на Изкуствен интелект.
Да, усеща се, че гласът не е истински, но смятам, че звучи нежно.
Преценете сами:
Благодаря Ти, Господи, за всичко!
Благодаря за милостта!
Благодаря, че ме обичаш!
Благодаря и че греша…
Така успявам да се уча
(отличник, зная, че не съм)
да бъда истински добричка,
не само във мечта и в сън…
Благодаря Ти, че не ме оставяш!
Благодаря за радостта!
Благодаря, че ме изправяш!
За всичко Ти благодаря!
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.
Убивал ли си – не със нож,
а с думи или със лъжи…
Разбирал ли си, че си лош,
но има Кой да ти прости…
Прегръщал ли си празнота
във себе си или отвъд…
Усещал ли си Любовта,
Която ти посочва път…
Повярвал ли си, че летиш,
когато истински си падал…
Успявал ли си да простиш
и много дълго ли си страдал…
До теб Христос е все стоял
и чакал е да Го погледнеш…
И всичко ти си претърпял,
за твоето спасение потребно…
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.
От светло синьото небе
прозрачни облаци надничат.
Безкрайността е там, където
облечено е всичко във обичане!
Разцъфва цветето в лъчи
от нежност и роса красива.
Сняг върху житото вали
със обич, за да го завива…
Светът щастлив е, и е цял,
когато има мир в сърцата.
Когато болка си посял,
си неспособен да не страдаш…
Но пак към синьото небе
отправяш поглед и политаш
към себе си като дете,
способно само да обича!
И устояваш в Любовта –
Онази Истинска Закрила,
надвила злото и страха,
дарила всички ни със сила…
Не сила горе да стоим,
помислили се за велики,
а сила да преобразим
онези изкривените пътеки,
които водят ни далече
и палят огнени жарави…
О, Господи, аз тук съм вече,
пази ме и не ме забравяй!
Как искам всеки час и миг
във Тебе аз да се обличам!
Единствен Истински Велик,
аз моля – научи ме да обичам!
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.
Ти знаеш ли…
В усмивка се побираш,
омайно цвете на нощта.
От тебе светлото прозира
и любовта е в пълнота.
И ако знаеш как…
Вдъхни Живота,
и дишай този чуден дар.
Свали на мрачното оковите,
не ставай роб, а господар.
И научи се…
Щедро да раздаваш
от себе си, за да си цял.
И Истината пак да отстояваш,
дори когато сам си в кал.
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.
