Такава съм – донякъде наивна…
И може би със поглед на дете.
Доброто търся – него виждам,
през бури и през ветрове…
На Него искам да приличам,
и да надскоча в мен страха:
Порасна ли това момиче?!
Удостои ли се за Вечността?!
Публикувано в категорияНови стихове