Прескочи

Отзиви от читатели

Искрена, вълнуваща, емоционална среща събра в многолика публика от приятели, почитатели, гости от страната невероятната търновка Петя Иванова. „И ето ме…“ е първата стихосбирка на Петя, в която авторката е подбрала едва 70 от стотиците стихове, писани през живота й. Едно крехко, очарователно, богато на чистота и невинност момиче, каквато познавам Петя, е изваяло плетеница от красиви образи и картини. Разлиствам томчето, за да препиша първия стих, подсказващ душевността на поетесата: „И ето ме. Тук съм./ Гола – по същност./ Обичам и плача, животът творя./ И моля се с Хлябът наш насъщен/ да се нахрани всяка душа.“

Valentina Kamburova
https://www.facebook.com/share/p/bZPDEV2LesfPDh8y

Днес сърцето ми беше докоснато от стиховете на една изключителна поетеса – Петя Иванова. Нейната стихосбирка е прозорец към истинската и непринудена красота, която се ражда от чиста душа. С голяма благодарност приемам посвещението, написано за моето семейство, което добавя още един слой топлина и светлина към вече сияйните ѝ творби.

За всички, които намират убежище и утеха в поезията, препоръчвам да посетят нейния Фейсбук профил и да се потопят в магията на нейните думи. Прочетете поне един нейн стих и ще разберете за какво говоря. Нека заедно пожелаем на Петя Иванова още много вдъхновение и творчески успехи!

Donka Dallia (Kincheva)
https://www.facebook.com/share/p/QxpmL5YMrwrq9P15/

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КНИГАТА НА ПЕТЯ ИВАНОВА „И ЕТО МЕ…“

Всяка поетична книга е психограма на вътрешното състояние на автора си. Книгата на Петя Иванова „И ето ме…” заявява себе си като принадлежаща към добрата съвременна поезия – с елегантния стих, с категоричната човешка и поетическа позиция, с лиричността на изказа.

Стихотворенията са и нежни и интимни, и разтърсващи, те не се четат „на един дъх” и просто за удоволствие. Те са стъпалата на една стръмна стълба, по която се изкачваш бавно и на пресекулки. Поглеждаш назад като за равносметка, но и внимаваш да не пропаднеш в бездните на тъгата, на тъмното, които все повече ни заобикалят. И продължаваш… Защото има един необикновен човек, може би ангел с наранени крила, който те хваща за ръка и те извежда в Светлината – това е Поетът.

Петя е създавала творбите си като отклик на човек, белязан от възхитата и ранимостта на поета, щастлив от съдбовната връзка с Бог.

Християнска натура на авторката вижда по-добре от всеки друг колко пагубно за обществото е откъсването на хората от Бога. Ползвайки най-обикновени и чисти думи, тя успява с езика на времето трезво да разкрие добродетелите, с които е облажен човекът, отдаден на вярата. Стихотворенията на Петя са изпълнени с хуманност и една чисто човешка философия. Нейните творби са характерни с висока емоционалност и изразяване на чувства. Съдържателни на чувства са стиховете ѝ , чрез които тя се обръща към Бога с едно интимно ,,ти”, както човек говори с най-интимен и надежден приятел или със собствен баща.

В стихотворенията откриваме едни от най-важните добродетели на християнството – смиреността. Лирическият герой притежава невинна детска душа, неопетнена от грехове – библейската идея, че човек намира своята християнска същност, когато се оприличи духом на невръстното дете. Поетесата открива идеята за смирението като път към щастието и насладата от живот без драма и конфликт. В съществуването на порядъка, в простия кръговрат на живота е истинското съществуване.

За Петя Иванова поезията ще остане завинаги чист израз на човека и човечността, които са истинската мярка за нещата. Тя отстоява идеята за ценността на отворения човек. Това е човекът, който търси хармонията в потока на живото битие. Тази хармония се постига с многозначително смирение. То се предпоставя от факта, че поетесата е проумяла истината за изначалната опора на човешкото същество и в това се състои нейната философия за спасението и надеждата. Така и сътвореното от Петя е най-чистият израз на нейната личност, намерила чрез християнските ценности „пътя към света“.

В изразяването, в нюансирането на чувствата и образите, Петя Иванова е вярна на класическите образци – във формата и съдържанието. Тези съвременни стихове имат и известна старомодност – на изказа, вярност на лирическите традиции.

Така поезията ѝ е щастливо „оплодена” от върховете на родната лирика – Дебелянов, Лилиев… Тази приемственост ни убеждава в искреността на изповедите. Изповеди, отправени и към хората, и към Бог.

Пенчо Пенчев
https://www.facebook.com/share/xxsgLw3QFgjYDg9G/

Публикувано в категорияОтзиви