Петя Иванова
Ти знаеш ли…
В усмивка се побираш,
омайно цвете на нощта.
От тебе светлото прозира
и любовта е в пълнота.
И ако знаеш как…
Вдъхни Живота,
и дишай този чуден дар.
Свали на мрачното оковите,
не ставай роб, а господар.
И научи се…
Щедро да раздаваш
от себе си, за да си цял.
И Истината пак да отстояваш,
дори когато сам си в кал.
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.
Храм „Възкресение Христово“ – гр. Велико Търново
Благодаря за подкрепата, окуражаването и любовта на хората, които бяха и са до мен.
По Божията милост стихосбирката е в печатницата и съсем скоро ще имаме възможността да я държим в ръцете си…
Всеки ред е почувстван, изплакан, преживян…
Заповядайте да споделим този къс от моето сърце на
4 февруари 2024 година, 12: 00 ч.
Ако няма да имате възможност да присъствате, то по-долу можете да използвате връзката за излъчване на живо:
