Прескочи

И ето ме... Публикации

И ето ме… – LXV

Убивал ли си – не със нож,
а с думи или със лъжи…
Разбирал ли си, че си лош,
но има Кой да ти прости…

Прегръщал ли си празнота
във себе си или отвъд…
Усещал ли си Любовта,
Която ти посочва път…

Повярвал ли си, че летиш,
когато истински си падал…
Успявал ли си да простиш
и много дълго ли си страдал…

До теб Христос е все стоял
и чакал е да Го погледнеш…
И всичко ти си претърпял,
за твоето спасение потребно…

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме… – II

От светло синьото небе
прозрачни облаци надничат.
Безкрайността е там, където
облечено е всичко във обичане!

Разцъфва цветето в лъчи
от нежност и роса красива.
Сняг върху житото вали
със обич, за да го завива…

Светът щастлив е, и е цял,
когато има мир в сърцата.
Когато болка си посял,
си неспособен да не страдаш…

Но пак към синьото небе
отправяш поглед и политаш
към себе си като дете,
способно само да обича!

И устояваш в Любовта –
Онази Истинска Закрила,
надвила злото и страха,
дарила всички ни със сила…

Не сила горе да стоим,
помислили се за велики,
а сила да преобразим
онези изкривените пътеки,

които водят ни далече
и палят огнени жарави…
О, Господи, аз тук съм вече,
пази ме и не ме забравяй!

Как искам всеки час и миг
във Тебе аз да се обличам!
Единствен Истински Велик,
аз моля – научи ме да обичам!

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме… – XIV

Ти знаеш ли…
В усмивка се побираш,
омайно цвете на нощта.
От тебе светлото прозира
и любовта е в пълнота.

И ако знаеш как…
Вдъхни Живота,
и дишай този чуден дар.
Свали на мрачното оковите,
не ставай роб, а господар.

И научи се…
Щедро да раздаваш
от себе си, за да си цял.
И Истината пак да отстояваш,
дори когато сам си в кал.

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме…

Храм „Възкресение Христово“ – гр. Велико Търново

Благодаря за подкрепата, окуражаването и любовта на хората, които бяха и са до мен.
По Божията милост стихосбирката е в печатницата и съсем скоро ще имаме възможността да я държим в ръцете си…
Всеки ред е почувстван, изплакан, преживян…
Заповядайте да споделим този къс от моето сърце на

4 февруари 2024 година, 12: 00 ч.

Ако няма да имате възможност да присъствате, то по-долу можете да използвате връзката за излъчване на живо: