Прескочи

И ето ме... Публикации

И ето ме… – XIV

Ти знаеш ли…
В усмивка се побираш,
омайно цвете на нощта.
От тебе светлото прозира
и любовта е в пълнота.

И ако знаеш как…
Вдъхни Живота,
и дишай този чуден дар.
Свали на мрачното оковите,
не ставай роб, а господар.

И научи се…
Щедро да раздаваш
от себе си, за да си цял.
И Истината пак да отстояваш,
дори когато сам си в кал.

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме… – II

От светло синьото небе
прозрачни облаци надничат.
Безкрайността е там, където
облечено е всичко във обичане!

Разцъфва цветето в лъчи
от нежност и роса красива.
Сняг върху житото вали
със обич, за да го завива…

Светът щастлив е, и е цял,
когато има мир в сърцата.
Когато болка си посял,
си неспособен да не страдаш…

Но пак към синьото небе
отправяш поглед и политаш
към себе си като дете,
способно само да обича!

И устояваш в Любовта –
Онази Истинска Закрила,
надвила злото и страха,
дарила всички ни със сила…

Не сила горе да стоим,
помислили се за велики,
а сила да преобразим
онези изкривените пътеки,

които водят ни далече
и палят огнени жарави…
О, Господи, аз тук съм вече,
пази ме и не ме забравяй!

Как искам всеки час и миг
във Тебе аз да се обличам!
Единствен Истински Велик,
аз моля – научи ме да обичам!

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме…

Храм „Възкресение Христово“ – гр. Велико Търново

Благодаря за подкрепата, окуражаването и любовта на хората, които бяха и са до мен.
По Божията милост стихосбирката е в печатницата и съсем скоро ще имаме възможността да я държим в ръцете си…
Всеки ред е почувстван, изплакан, преживян…
Заповядайте да споделим този къс от моето сърце на

4 февруари 2024 година, 12: 00 ч.

Ако няма да имате възможност да присъствате, то по-долу можете да използвате връзката за излъчване на живо: