Прескочи

Етикет: стихотворение

Отзиви от читатели

Искрена, вълнуваща, емоционална среща събра в многолика публика от приятели, почитатели, гости от страната невероятната търновка Петя Иванова. „И ето ме…“ е първата стихосбирка на Петя, в която авторката е подбрала едва 70 от стотиците стихове, писани през живота й. Едно крехко, очарователно, богато на чистота и невинност момиче, каквато познавам Петя, е изваяло плетеница от красиви образи и картини. Разлиствам томчето, за да препиша първия стих, подсказващ душевността на поетесата: „И ето ме. Тук съм./ Гола – по същност./ Обичам и плача, животът творя./ И моля се с Хлябът наш насъщен/ да се нахрани всяка душа.“

Valentina Kamburova
https://www.facebook.com/share/p/bZPDEV2LesfPDh8y

Днес сърцето ми беше докоснато от стиховете на една изключителна поетеса – Петя Иванова. Нейната стихосбирка е прозорец към истинската и непринудена красота, която се ражда от чиста душа. С голяма благодарност приемам посвещението, написано за моето семейство, което добавя още един слой топлина и светлина към вече сияйните ѝ творби.

За всички, които намират убежище и утеха в поезията, препоръчвам да посетят нейния Фейсбук профил и да се потопят в магията на нейните думи. Прочетете поне един нейн стих и ще разберете за какво говоря. Нека заедно пожелаем на Петя Иванова още много вдъхновение и творчески успехи!

Donka Dallia (Kincheva)
https://www.facebook.com/share/p/QxpmL5YMrwrq9P15/

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КНИГАТА НА ПЕТЯ ИВАНОВА „И ЕТО МЕ…“

Всяка поетична книга е психограма на вътрешното състояние на автора си. Книгата на Петя Иванова „И ето ме…” заявява себе си като принадлежаща към добрата съвременна поезия – с елегантния стих, с категоричната човешка и поетическа позиция, с лиричността на изказа.

Стихотворенията са и нежни и интимни, и разтърсващи, те не се четат „на един дъх” и просто за удоволствие. Те са стъпалата на една стръмна стълба, по която се изкачваш бавно и на пресекулки. Поглеждаш назад като за равносметка, но и внимаваш да не пропаднеш в бездните на тъгата, на тъмното, които все повече ни заобикалят. И продължаваш… Защото има един необикновен човек, може би ангел с наранени крила, който те хваща за ръка и те извежда в Светлината – това е Поетът.

Петя е създавала творбите си като отклик на човек, белязан от възхитата и ранимостта на поета, щастлив от съдбовната връзка с Бог.

Християнска натура на авторката вижда по-добре от всеки друг колко пагубно за обществото е откъсването на хората от Бога. Ползвайки най-обикновени и чисти думи, тя успява с езика на времето трезво да разкрие добродетелите, с които е облажен човекът, отдаден на вярата. Стихотворенията на Петя са изпълнени с хуманност и една чисто човешка философия. Нейните творби са характерни с висока емоционалност и изразяване на чувства. Съдържателни на чувства са стиховете ѝ , чрез които тя се обръща към Бога с едно интимно ,,ти”, както човек говори с най-интимен и надежден приятел или със собствен баща.

В стихотворенията откриваме едни от най-важните добродетели на християнството – смиреността. Лирическият герой притежава невинна детска душа, неопетнена от грехове – библейската идея, че човек намира своята християнска същност, когато се оприличи духом на невръстното дете. Поетесата открива идеята за смирението като път към щастието и насладата от живот без драма и конфликт. В съществуването на порядъка, в простия кръговрат на живота е истинското съществуване.

За Петя Иванова поезията ще остане завинаги чист израз на човека и човечността, които са истинската мярка за нещата. Тя отстоява идеята за ценността на отворения човек. Това е човекът, който търси хармонията в потока на живото битие. Тази хармония се постига с многозначително смирение. То се предпоставя от факта, че поетесата е проумяла истината за изначалната опора на човешкото същество и в това се състои нейната философия за спасението и надеждата. Така и сътвореното от Петя е най-чистият израз на нейната личност, намерила чрез християнските ценности „пътя към света“.

В изразяването, в нюансирането на чувствата и образите, Петя Иванова е вярна на класическите образци – във формата и съдържанието. Тези съвременни стихове имат и известна старомодност – на изказа, вярност на лирическите традиции.

Така поезията ѝ е щастливо „оплодена” от върховете на родната лирика – Дебелянов, Лилиев… Тази приемственост ни убеждава в искреността на изповедите. Изповеди, отправени и към хората, и към Бог.

Пенчо Пенчев
https://www.facebook.com/share/xxsgLw3QFgjYDg9G/

И ето ме… – LXV

Убивал ли си – не със нож,
а с думи или със лъжи…
Разбирал ли си, че си лош,
но има Кой да ти прости…

Прегръщал ли си празнота
във себе си или отвъд…
Усещал ли си Любовта,
Която ти посочва път…

Повярвал ли си, че летиш,
когато истински си падал…
Успявал ли си да простиш
и много дълго ли си страдал…

До теб Христос е все стоял
и чакал е да Го погледнеш…
И всичко ти си претърпял,
за твоето спасение потребно…

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме… – XIV

Ти знаеш ли…
В усмивка се побираш,
омайно цвете на нощта.
От тебе светлото прозира
и любовта е в пълнота.

И ако знаеш как…
Вдъхни Живота,
и дишай този чуден дар.
Свали на мрачното оковите,
не ставай роб, а господар.

И научи се…
Щедро да раздаваш
от себе си, за да си цял.
И Истината пак да отстояваш,
дори когато сам си в кал.

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.

И ето ме… – II

От светло синьото небе
прозрачни облаци надничат.
Безкрайността е там, където
облечено е всичко във обичане!

Разцъфва цветето в лъчи
от нежност и роса красива.
Сняг върху житото вали
със обич, за да го завива…

Светът щастлив е, и е цял,
когато има мир в сърцата.
Когато болка си посял,
си неспособен да не страдаш…

Но пак към синьото небе
отправяш поглед и политаш
към себе си като дете,
способно само да обича!

И устояваш в Любовта –
Онази Истинска Закрила,
надвила злото и страха,
дарила всички ни със сила…

Не сила горе да стоим,
помислили се за велики,
а сила да преобразим
онези изкривените пътеки,

които водят ни далече
и палят огнени жарави…
О, Господи, аз тук съм вече,
пази ме и не ме забравяй!

Как искам всеки час и миг
във Тебе аз да се обличам!
Единствен Истински Велик,
аз моля – научи ме да обичам!

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.