От светло синьото небе
прозрачни облаци надничат.
Безкрайността е там, където
облечено е всичко във обичане!
Разцъфва цветето в лъчи
от нежност и роса красива.
Сняг върху житото вали
със обич, за да го завива…
Светът щастлив е, и е цял,
когато има мир в сърцата.
Когато болка си посял,
си неспособен да не страдаш…
Но пак към синьото небе
отправяш поглед и политаш
към себе си като дете,
способно само да обича!
И устояваш в Любовта –
Онази Истинска Закрила,
надвила злото и страха,
дарила всички ни със сила…
Не сила горе да стоим,
помислили се за велики,
а сила да преобразим
онези изкривените пътеки,
които водят ни далече
и палят огнени жарави…
О, Господи, аз тук съм вече,
пази ме и не ме забравяй!
Как искам всеки час и миг
във Тебе аз да се обличам!
Единствен Истински Велик,
аз моля – научи ме да обичам!
Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.