Прескочи

Етикет: LXV

И ето ме… – LXV

Убивал ли си – не със нож,
а с думи или със лъжи…
Разбирал ли си, че си лош,
но има Кой да ти прости…

Прегръщал ли си празнота
във себе си или отвъд…
Усещал ли си Любовта,
Която ти посочва път…

Повярвал ли си, че летиш,
когато истински си падал…
Успявал ли си да простиш
и много дълго ли си страдал…

До теб Христос е все стоял
и чакал е да Го погледнеш…
И всичко ти си претърпял,
за твоето спасение потребно…

Ако харесвате това стихотворение, можете да преминете към страницата, от която да поръчате стихосбирката.