Непосредствена, дива… с разпилени коси…
И така си красива. Само спри. Остани.
Имам нужда от тебе, за да тръгна напред,
за да сея надежда, светлина, слънчоглед…
Припомни ми за твойте искрящи очи,
и за погледа, в който само обич личи…
Не припомняй. Ела си. Завърни се при мен!
Обещай да ме топлиш, щом деня е студен.
Обещай да намираш думи във тишина.
Обещай да говориш, даже и без слова…
И не спирай да носиш свойто жълто сърце,
да докосваш без допир, да твориш светове.
Не вълшебни, а чисти. Да побират добро.
Да приемат човека – с всичко, в него дошло.
С всяка трудност, и болка, и със всяка сълза.
Светове все на обич да създаваш, ела!!!
